Нормално физиологично раждане

Раждането е най-физиологичния, съвършено сътворен от природата процес, който увенчава с щастлив край девет месечното очакване. Той ангажира не само психиката на бременната, но е и върхов стадий на нервно и физическо напрежение.

Понятието нормално раждане включва няколко критерии.
На първо място – раждането трябва да е през влагалището. Затова на латински се нарича “per vias naturalеs” – през естествния път.

От гледна точка на времето раждането е нормално, когато започне около термина - между 38-42 гестационна седмица.
Продължителността му не трябва да е повече от 14 часа и по-малко от 3 часа. В старите учебници по акушерство се цитира максимата: “Слънцето не трябва да залязва два тъпи над главата на раждащата”.

У нас се приема, че родовият акт трябва да завърши до 10 часа след постъпването на жената в родилната зала. За да се приеме за физиологично не трябва да имаме травматични увреждания за майката и бебето.

Факторите, които оказват влияние върху нормалния ход на раждането са много: възрастта на бременната, броя на родените вече деца, интервала между ражданията, размерите и теглото на бебето, големината на женския таз, протичането на бременността, емоционалното състояние по време на родовия процес, предварителната нагласа и подготовка на раждащата.

В родилния процес вземат участие всички органи и системи, като първостепенна роля играят матката, мекият родилен път, костният таз, мускулите на коремната стена, диафрагмата и тазовото дъно (коремната преса) .
В значителна степен се обременяват сърдечно-съдовата система и дишането. Това е период на тежък физически труд и максимално психическо натоварване.

В процеса на раждането се различават няколко стадия:

Фигура 1

> Продромален стадий (латентна фаза) или т.н. предвестници на раждането (Stage 1 фиг.1) .
Понякога те са слабо изразени и бременната жена може дори да не ги забележи. Признаци на започващо раждане могат да бъдат: увеличение на влагалищното съдържимо, изтичане на секрета, който уплътнява цервикалния канал, зачестяване на т.н. контракции на бременността, които се усещат от бременната като по-чести втвърдявания на корема без за болка.
Често те се появяват през нощта, когато тя е по-спокойна и няма други външни дразнители.
Друг признак е облекчаване на натиска в областта под ребрената дъга и жената чувства, че й олеква под лъжичката.
Възможно е да се засили налягането върху пикочния мехур и жената по-често да има позиви за уриниране.
Може да се има диария или гадене. Явяват се и такива смущения като чувство за горещина, прилив на кръв към главата, недостиг на въздух, а настроението става лабилно (бременната жена е склонна към меланхолия и емоционална ранимост).

Приемаме, че истинското раждане е започнало, когато маточните контракции станат по-чести (2-3 за 10 минути), не преминават, а стават все по-продължителни и по-болезнени.

Тогава казваме, че е започнал
> първия период на истинското раждане нар. стадии на разширение на маточната шийка (активна фаза).

Най-характерно за този период са маточните контракции.
За жени, които раждат за първи път те са общо около 136 на брой, а за повторно раждащи - 68. Те са неволеви и не могат да се контролират от жената.
Имат различна продължителност.
В началото траят около 20-30 секунди, а в края на периода - от 30 до 90 секунди.

Това е най-трудния период за раждащата, защото е свързан с болка и е най-продължителен ( 4 - 6 часа ).
Маточните контракции водят до разкритието на канала на матката и така детето си проправя път до външните полови органи.
През този период е възможно околоплодния мехур да се разкъса спонтанно или изкуствено.
Когато разширението на маточната шийка стане 10 сантиметра на практика няма препятствие пред главичката на бебето и тя навлиза във влагалището. Тъй като то е разделено от правото черво само с една тънка преграда, жената усеща натиска на детската глава като неудържими позиви за ходене по голяма нужда.

Започва следващия период на раждането наречен
> период на изгонването на плода (Stage 2, фиг.1.)
Жената усеща напъни, които следват през 3-4 минути и траят около 1-2 мин. Напъвайки се тя изгонва плода в посока на най-малкото съпротивление – към влагалището.
Важно е раждащата да умее правилно да се напъва, за да изтласка детето навън. Когато главичката се покаже пред половите органи се намесва акушерката, която направлява раждащата и й помага да роди бебето.
Няма по-голяма облекчение от края на раждането и появата на дългоочакваната рожба.

Следва последния
> 3-ти период на раждането, наречен плацентарен, през който се ражда плацентата (Stage 3 фиг.1.).
Затова са необходими понякога не повече от 10 минути.
Кръвта, която се губи по време на раждане е около 300 мл. и не представлява проблем за здравето на жената.

Раждането е биологически и еволюционно съвършен процес.
Той се ръководи от мозъка и от хормоналните нива.
Трябва единствено да се доверим на тялото си – то знае какво да прави!

Следваща статия >> Психология на бременността >>

Четете още статии за майки:
На кого принадлежи раждането?
Как се развива вашето бебе по време на бременността?
Сетивата на нероденото дете
Тест: ”Оптимално тегло след раждане”
Свекървата – начин на употреба
ТЕСТ - Стил на възпитание
Как да разберете, че имате брачни проблеми?
Психология на диетите
Какво хомеопатията НЕ Е!
Стволовите клетки - единствената надежда

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук